Постинг
09.12.2010 11:37 -
все още Tя..
Автор: elledalila
Категория: Лични дневници
Прочетен: 348 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 10.12.2010 19:37
Прочетен: 348 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 10.12.2010 19:37
По същото време срещна стара позната, дъщеря на майкина и приятелка. Преди това беше прекалено малка, за да бъдат приятелки. Но сега беше друго. Ива беше 5 години по голяма от нея, вече достатъчно големи и двете, видяха нещо общо помежду си. А именно самотата,боя и обидите от най близките си. Всъшност Ива беше по-зле, болно от епилепсия, дебело, влюбено в гаджето на сестра си момиче. А сестрата, по малка, красива, слабичка и руса...класика. Двете нямаха абсолютно нищо общо помежду си. Странното е, че сестрата заживя със сина, на любовника на майката. Майката също се изнасяше, за седем, осем, месеца годишно. Любовника имаше огромна вила в планината, която реконструираше в хотел и някой трябваше да стои там и да се грижи за работниците. Така Ива остана сама, майка и си идваше веднъж месечно, да и се накрещи колко е некадърна, да се напие безпаметно, да я набие (Тя веднъж ги свари, майката да пребива Ива в банята, беше получила пристъп и паднала на пода, майката крещеше да става, да не се преструва и я риташе. А Ива се гърчеше гола на земятa) Никога не забрави тая гледка. После лудата и майка заминаваше отново като оставяше на Ива, 20 лева да има за следващия месец.. и нещата тръгваха по старо му. Тя и Ива живееха почтипостоянно заедно, имаше нужда някой да и напомня да си пие лекарствата, да и помага по време на пристъпите и понякога нощем, да и разтваря стиснатите зъби, за да диша, когато получаваше пристъп спейки. Тя ходеше с изхапани ръце, но приятелството им беше по важно от това. После уреди и Ива на работа при нея, нямаше къде другаде да и намерят работа. Никой не искаше епилептичка, никога не се знаеше кога ще получи поредния пристъп. С времето Тя се научи, да я усеща, усещаше кога ще получи пристъп, хващаше двете и ръце и започваше да и говори с равен тон. Да я кара да се заслуша в думите и повтаряйки името и постоянно. така се разминаваха само с около минута, бяха интересна гледка на улицата... две момичета, едното хванало здраво другото тресящо се, но все пак право. Отдавна дори не се напикаваше по време на пристъпите, така че, ако си пиеше редовно лекарствата и Тя беше наблизо, можеха дори да не забележат болестта и. Чувстваха се перфектно заедно, правеха купони вечер, говореха си "по женски" нещо много ново и за двете. Но... не продължи много.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 8
Архив
